Здравей :)
Благодаря за песента. Моите платна помнят вятъра. Вече ме носи в нова посока и аз съм щастлива. Желая и на теб щастие и спокойствие.

Несподелената любов е като птица,
притиснала гръдта си о бодил.

Кърви тя, а птицата се слива с песента.
Последни трели в човчицата трепкат

Душата прави стъпки към покоя.
И птицата в на чувствата пороя

Със себе си се примирява
ново утро нощта оставя.

Бе твоят татко Господ, малка птичко,
родителка бе майката земя.

С скръбта по твойта кончина земята
не ми предложи нищо да се утеша.

Аз странно сякаш, многократно,
присъствам на смъртта на тази птица.

Сама прободе гърлото си с трън,
за да напуснеш - трябва! - този сън

в който сама, оказа се, мечтаеш.
И как умираш ти, а аз съм жива?

Не зная кой с каква ме е дарил
израстнала от пепелта на роза сила.

От розата убола теб с бодил.
Ти малка бе, когато даде жертва.

И колко щях да плача, ако инак
голяма любовта ми е, а падне.

Ти падаш - ставам аз. Едничък мил
ме чака Богът, който вярва в мен.

На края на песента ти чака ме.
Ще дойда, има ме! Аз идвам.

Познах те, Боже. Богът на сърцата
родил се в себе си. На мен добър приятел.

И пак съм с тебе, пак сме само двама.
А вътрешно готова съм с въпрос.

Защо ни бе нещастната любов?
Мълчиш, а аз си спомням птицата.

Невръстни птици връчваш ми,
мълчиш ти, дано и аз да спра да вдигам шум.

Че миналото, вярно, ни тежи.
Сега сме двама, винаги добри.

И празник е, че Ти се върна.
А птиците - до една недораснали.

Как бих могла да страдам сладострастно
за звука на дъха им, щом ти си с мен.

Най-сладкото нещо на света
е споделена с Бога самота.

Благодаря ти, че ни има с тебе в нея.
"Не ме наказвай.", да се моля смея.

http://www.youtube.com/watch?v=ib2zq-ev7tc  С благодарности до: http://hinki.blog.bg/