Не е от пиенето.
  Заю може да е смел, но някои ми предлагат смелостта като "риск".
  В шантавите дни на промяната, ще ми се да ви кажа, че инфлуенсърството си прилича с нея. Например, по време на Петър-Младеновото величие гледах как другите пият, а сега гледам как аз пия. Семпло е да се гледа на виното като на алкохол. Простичко се опитвам да кажа, че то не е толкова много. 
   Защо "после стана повече"? 
   Какакаду, препарирано в ЦУМ по-малко става свидетел на пиещи хора, отколкото аз - на мен. Защото аз се гледам отстрани, а какадуто мисли навътре. Лисицата и щъркелът. Те не могат да се гледат навътре. Защото са им различни съдинките за пиене. Затова, ако аз не мога да застана на свое място, докато пия, то с лисицата и щъркелът положението е различно. Те не искат, но не могат. А аз бих го поискала, но след малко и не мога. Защото не мога да се справя с дегустацията. 
  Какво се прави в случая с водка Mery J Ane? Ядат се раци. Не че не питам, но след съмнението, че е направено от риба, трябвало да се вярва, че е от раци и тогава ставало такова. Безмалко да повярвам, че ще последва съдбата на евтинката бяла риба. Да се откажем от вярата в нея! 
  Беше толкова вкусна. Важно е да се вярва в хората, не в рибата! 
  Трябва да се справите с това. 

:-):-):-)