Обичам отново един мъж
               На Леда Милева

Облечената светлина
Евентуална е направо
В културата във светлина 
Мете с косите одеало. 

Наречена от мен напречна
Тя стели в двете ми ръце 
Кастрон и супник пълен с мляко
И благославяйки добре.

Обича ме, не ме е нужда
А между нас е тая Дружба.
А пък ръцете му са в лед.
Нещастен е и бере мед.

Заради Желеви съдбата
Се оправдава всеки път.
А във ръцете ми светът
Лежи несигурно (човешки

ръце). Той не подбира грешки;
Подбират му ги. Ама аз.
Жена ли е - жена е. Как тъй?
Ами, различна е от мене.

Оттам щом прекали Злодея
Повтаря всеки път размера.
Той дух е, взимащ еталон.
Освен това: съглеждам слон.

И още примери крилати.
Това е, Леда, самотата.