Веднъж едно момченце отишло на училище. То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо.

Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:
- Днес ще рисуваме картина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко:
лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки.
Извадило кутията с пастели
и започнало да рисува.

Но учителката казала:
- Чакайте! Още е рано да започваме!
И изчакала всички да се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще рисуваме цветя.
- Чудесно - помислило си момченцето, защото обичало да рисува цветя.
И започнало да рисува красиви цветя с розов, оранжев и син пастел.

Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа!
И нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, със зелено стъбло.
- Готово! - казала учителката. - Сега можете да започнете.

Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето. Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката - червено, със зелено стъбло.

След няколко дни, когато момченцето отворило вратата отвън съвсем само, учителката казала:
- Днес ще моделираме с глина.
- Чудесно! - помислило си момченцето.
То обичало глината. То можело да прави всичко от глина:
змии и снежни човеци, слонове и мишки коли и камиони.
И започнало да размачква топката от глина.

Но учителката казала:
- Чакайте! Рано е да започвате!
И почакала, докато всички се приготвят.
- А сега - казала учителката - ще моделираме чиния.
- Добре! - помислило си момченцето.
То обичало да моделира чинии и направило няколко с различни форми и размери.

Но учителката казала:
- Чакайте! Аз ще ви покажа как!
И тя показала как да направят дълбока чиния.
- Готово - казала учителката. - Сега можете да започнете.
Момченцето погледнало чинията на учителката, след това и своята.
Неговата му харесвала повече. Но то не казало това, просто омесило отново глината на голяма топка и направило чиния като на учителката. Една дълбока чиния.

И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава и да прави всичко също като учителката. И съвсем скоро то вече не правело нещата по своя собствен начин.

Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град, и момченцето трябвало да ходи в друго училище.

Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си.

И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:
- Днес ще нарисуваме картина.
- Добре - помислило си момченцето и зачакало учителката да му каже какво да прави.
Но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята.

Когато стигнала до момченцето, тя попитала:
- Не искаш ли да рисуваш?
- Искам - отвърнало момченцето. - Какво ще рисуваме?
- Не зная, преди да си го нарисувал - казала учителката.
- Как да я нарисувам? - попитало момченцето.
- Ами както искаш - казала учителката.
- И с какъвто цвят искам ли? - попитало момченцето.
- Точно така - казала учителката. - Ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой какво е направил и коя картина на кого е била?
- Не зная - казало момченцето.
И започнало да рисува цветя в розово, оранжево и синьо.
То обикнало новото си училище, макар да нямало врата, през която да се влиза направо от двора!
  От: http://zashto-kak-podkrepata.hit.bg/kragat2.htm