Преди един от рождените ми дни, когато още не ходех на училище, бабата, с която живеехме заедно, ми каза, че ще ми подари София за рождения ден. Не бях особено възхитена, придпочитах наръч цветни химикалки, затова - поех дъх с желание да се ентусиазирам - попитах какво означава, че ще ми подари София.

Баба ми обясни, че не познавам София, което не е добре, а тя ще пътува с мен в превозните средства на градския транспорт и ще ми обяснява гледките и имената на улиците, които се виждат през прозореца. Това е подарък, който не получих. Но мечтая улиците на столицата да бъдат по-широки, без паркирани по бордюра автомобили и с по-малко ауспухов пушек във въздуха.

На приятелите си пожелвам късмет.
На останалите: дишайте с пълни гърди!