Прочетен: 819 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2008 22:04
Моят народ ми даде две шепи пръст, на които да стъпвам.
И до днеска мечтая без да бъда на своя род земната твърд
да се боря за себе си със семейната смърт.
Не смея да Ви занимавам със себе си, лейди - сър, млъквам.
Но нежно, къде е луната. Защо е мъчително да си добър, погледнат открито, макар в друго тяло.
Разглеждах ви устните, но ви обичах. Защо оправдавам се щом е светът ми
за жалост жесток и отдавна широк, незает от дух моята душа разбрал. О,
да можех да взема от своя живот, от себе си, и да го знам, на краката ми
бих тогаз сторила поклон. И Бял тогаз можеш спроводи душата ми.
Моя душа, аз от теб се деля. Аз те раздадох без да знам, че те губя.
Моля прости ми, под други лица ний ще се срещнем. (А любовта ми
вече я няма. Вече е срамна за мен. Неморална. И не ща да се влюбя.)
Ой, милий читателю, то не е фикция, наистина липсва душата стара
на тялото ми.
Защото е свикнало да го обичат със стремеж от храна
и в гръдта ми.
Сега това е нашата любов, която ни избра или ни свърза, или ни нечовешки
пресъзда,
за да прослави Божията щедрост мъдра. Садя лоза, сълзи мъзга.
Липсва ми старата моя душа. Тая бе ценна-неоценена.
Обичаше... аз съм пак тук и мълвя, че "тялото ми" е тяло нетвое.
Че твоето тяло е на нас с любовта. На Нея и Мене, твоя възлюблен, а
Щото ти дириш не е от света. Владей го. Защото, душа, ти не чакаш замена.
Ех, аз, Аз свърших, Българийо. Ти сподели що ти знаеш че трябва, за да си щастлива
и на моята блог-страница обясни как успяваш да си толкоз много дни жива.
2. Няма друг на този свят роден, който е въздал според делата на приятели и врагове. Неоставил никого неотплатен.
3. блогов психолог
4. Красита
5. Банкомат за музика.
6. Акуеъриъс
7. Косата е продължение на нервната система
8. Биохимични
9. Християн Стоянов, нали? ((Или)?)
10. elli X
11. Манол Пейков