Здравей,

      Както може би знаеш,  през първите месец и половина от последните два месеца и три седмици се посветих на мечтаене. Ти може би знаеш какво е депресията. Да не искаш нищо да правиш от страх, че ще доведе до ужасни последствия. Понякога с дни не ставаш от леглото. Какъв е смисълът да действаш. Защо да постъпваш така, както преди - за да срещнеш страдание, не искаш, нали. А каква е разликата между творчеството да действаш и бездействието, то ест, отказът от действието, каквото е в ума ти, никаква.

      Но мечтаенето, то е нещо различно. Макар пак да не излизаш от леглото, ти можеш да посрещнеш мислите, които идват при теб. Мислиш ли мислиш, а мислите, тези скъпи гости, ще те изведат до решение, от чийто подстъп можеш вече да действаш. На мен ми отнема различно дълго време да изведа от мислите си разрешение. Случвало ми се е да открия развръзката в изложение на спомени от миналото...

      Каква награда е понякога да свършиш някаква дейност до предвидимия й край. Резултатът. Аз се извинявам, резултатът е прекрасен, когато не е предвидим. Не помня непредвиден, а неоползотворен резултат.

      Какво мислите за авантюризма? Да си стегнеш куфарите занякъде и да заминеш, да постъпиш според порива, а не правилата. Правилата са важни, толкова важни в една страна, където анархията е заплаха за сигурността на физиката и нравствената устойчивост. Обаче, дали ще се съгласите с мен - че без авантюри животът е безсолен. (А Вие знаете ли колко висока важност е отдавана в диваческия стадий на солта. Зрънца сол, положени върху растителен лист са били повод за търговия с разменен обект, чиято оценка от страна на притежаващия го е бивала висока. ) До днес полиджба за обръщане на късмета е да прекатуриш солнцата си. Ех, нещастие е бивало навремето. А днес гледаме спортни състезания, и надали, мечтаем сънационалника или, сънационалката ни да спечели.