Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2008 06:21 - За любовта - по-лично
Автор: raztvoritel Категория: Туризъм   
Прочетен: 891 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.01.2008 06:49


      Здравейте, реших да Ви пиша за любовта на лични, понеже това ми бе болна тема и не искам всеки да вижда какво съм написала. Може би ми е минало вече.
      Да Ви призная, иде ми малко да Ви се оплача. Може би най-вече от съдбата. И от това, че се стремях да живея честно и да давам любов на всичко по света, но хората ми отговориха с грубост и неразбиране. Може би е само тъмен период, в който трябва да усвоя уменията да се разбирам с тъмната си страна, вместо да работя над нея, докато я превърна в светла. Изглежда мракът съществува наравно със светлината и, за да си жив, би трябвало да си прочетеш книгите наново, да си промениш текущия житейски коментар, така че той да стане много по-толерантен към съществуването на злото.
      В любовта трябва да има взаимност, за да има наслаждение, това мога да кажа със сигурност. Важно нещо, което открих напоследък и то е за обичането между мъж и жена е, че в определен момент жената (сигурно и при мъжа е така) разкрива една друга вътрешна жена в себе си. Тази вътрешна жена е грозна като скелет и суха откъм любов. Тя потраква с кости и монотонно се люлее на стола си в къщата на любовта, като решава кое ще живее и кое трябва да умре, за да се роди нещо по-добро на негово място.
      Много връзки се разпадат от това, че влюбените не могат да приемат съществуването на госпожа Смърт. Да я прегърнат и оставят да живее с тях. А мъжът не може да се примири, че в госпожа Смърт е персонифицирана още и огромната жажда за любов, която се е трупала в жената, докато е чакала любовта. Жената крие грозната си страна, но и тя, и мъжът, когото тя обича и който я обича трябва да я приемат, когато тя изплува на повърхността на житейското море. А тя винаги изплувва, когато някой лови риба (търси щастието си) във водите, под които лежи жената-скелет.
      Мъжът трябва да може да прояви състрадание към това същество, да го нахрани и стопли, да му се довери, като спи в негово присъствие и, най-сетне, когато то утоли жаждата си за любов, която е голяма наистина, но не бездънна, най-сетне скелетът ще се покрие с плът и ще се превърне в жена с мека кожа, която го обича.
      И пак истинските тя и той са силни. Те са диви! И същността на тяхната дива, древна любов е самият живот, който е стихия, в която има и дом, и топло огнище, и работа, която човек си обича. Но общо взето има много малко захарен памук и облачета, по които подскачат малки херувими, готови да пуснат чепка сладко грозде в очаквателно разтворените човешки уста.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: raztvoritel
Категория: Политика
Прочетен: 462829
Постинги: 263
Коментари: 192
Гласове: 1392
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031