Защо е любовта, щом ме убива?
Уж е добра - защо ме натъжава?
Уж радва тя - защо е тъй дребнава?
Защо ли в сълзи погледа ни скрива?

Защо ни вдъхва сила, но лъжлива?
Защо душата плахо разцъфтява
и се измъчва в нейна чест и слава?
Защо, защо е противоречива?

О, не! Не ми донася скръб, защото
и тя не вижда никаква облага,
и тя оплаква всички наши рани.

Виновни сме си сам-сами за злото!
Тя винаги с готовност ни помага
и винаги донася мир в скръбта ни.


      Когато обикнем се приближаваме до другия и можем да следваме душевните му движения отблизо, тъй като се стараем да обогатим представата си за този, когото харесваме. В сближаването има скок на доверчивост, който рядко е съзнателен.

      Друго обаче правим по-съзнателно: да се дистанцираме, за да не пострадаме, когато бъдем обидени, предадени, разочаровани. Все неща, които могат да се случат само когато сме били открити към някого. В крайна сметка страда нашата гордост, а ние - доколкото се отъждествяваме с нея. Струва ли си да се самонараняваме с подозрения и съмнения, стига да не допуснем да бъдем наранени от другиго. Честолюбиво да избираме познатото зло, вместо да разчупим старите си представи за своя познат, дори това да е болезнено. Да успеем и сами да се променим, крачейки от миг на миг, като съзнаваме, че между крачките сме в състояние на нестабилност, но без това не може. Не може да растеш без това.

      Поумняваме с разгръщането на представата си за другиго, а тя става по-разнообразна от наблюденията които правим, когато сме заедно. И ако заболи, това значи, че отново не виждаме гората от дърветата, че сме забравили колко малко познаваме самия човек. Че не сме се научили да бъдем щастливи със съзнанието за собственото незнание. А това е сериозен пропуск :)

При положение, че има "други" в кода на мисленето, без понятието да е натоварено със стрес, пречките да ги обичаш са комуникационни. Несъвършенството е вторично и не заслужава внимание.
;)

Благодаря за коментара. Той ми помага и ще обясня защо. Защото по същество засяга въпрос, който е основа за дълбока моя самокритика. А именно защо не успявам да изпитам спокойна обич към някого си. Приятно ми е да чуя собственото си мнение: че е от честолюбие, поради което тълкувам като лични нападки това, което обичайно е проява на качество, различно от предполаганите от мен у даден човек. Ти обобщаваш такива качества като "несъвършенство". Аз отбелязвам в текста, че те ни помагат да обогатим представата си за дадения човек и да станем по-умни.

Извън текста бих добавила, че това, че сме били по-малки в миналото не е основание за самоосъждане, което да ни направи уязвими към нататъшното разкриване на другия пред нас. До степен да приемаме обиди от него, вместо същото това негово действие да бъде възприемано вместо като оскърбление, като шанс да разберем света по-добре.

Нека се изразя още по-рязко: в избраната от текста гледна точка, любовта е средство за разширяване на осъзнаваното от живия.

Възхитена съм от забележката ти за условността на понятието "друг"! Още повече, колебаех се, докато пишех, дали да използвам тази дума, като знам с какви обяснения съм я избягвала в минали години. Но - реших се да не навлизам в дебрите на обстоятелстване за приликите между аз-овете, подобни на пламъчета от свещи, запалени една от друга, горящи с Божествения огън на индивидуалността. Още повече, че в стихотворението не става дума за нищо подобно. А аз опитах да говоря в проза за него - в мен.

Благодаря ти още веднъж за разбирането :) и за възможността да разбера по-добре себе си :)

Имам въпрос към теб: успях ли да отговоря на въпроса ти: "Лесно ли е да обичаш несъвършенството у другите и обичаш ли го въобще?" (Според мен, не съм :) )

Добре, ето, пиша: аз не обичам несъвършенството у другите, но когато обичам някого прошката следва отсъждането толкова бързо, че не остава място за сърдене. Когато обичам някого несъвършенствата му стават причина за страст от моя страна. Ти какво мислиш за страстта, тя несъвършенство ли е? Според мен е. Несъвършенствата се познават по последиците. Но като поумнея, ще мога да постигам добри последствия от страстта си и тя няма да е грешна. Дали ще поумняваме с любов и светлина (оная дето осветява обектите и ги прави видими до разбираемост) или със страх и съмнения? Кой от двата пътя е твоят, Хинкс?

Когато не обичам виждам несъвършенства. И не обичам и тях. И всичко е грях. (Може би ще излезе ново стихотворение от цялата тази история :) )

long distance service off page seo <a href=http://xrumerservice.org>pr checker</a> backlink submitter