Зеленчуци и месо

      Правилата заповед/еднократна грешка

      Животът като музика

      Вчера, както си почивах между четири и шест следобед, около мен и в стаята ми се заносиха светли шумолящи създания. Не очаквах да се случи така, което, според минали наблюдения означава, че творя. Алтернативата се налага от синтаксиса, струва ми се. Логиката, която го определя ми пречи да броя до повече от три. Двете изказвам, а познанието на третото ме обнадеждава.

      Прибеднявам се, когато мисля, понеже преживяванията са ми доказали, че животът е по-голям от човешката мисъл. Реших, че не е достатъчно да се смириш заради нищетата, която си изпитал. Мога да бъда по-добра в постиженията си. Надали осъждането на минали дела е достатъчно безкористно. Наградата е гордост от която се отказвам, защото ме води до излишни удоволствия.

      Болката е крайна. Ужасът идва от вярата в нея. Тази вяра не се завърта в брънките на веригите, каквито мислите, оплели времето, представляват. Тя не се помещава на определено място, а мислите, които ограничават – да. Те са триизмерни. Затова представляват интерес за точните науки.

      Разбрах, че щом е преживяно страдание, предхождала го е грешка от страна на страдащия. (По-насам в календарното и часово отбелязване на времето страданието продължава – кой – гордостта на страдалеца.) Не търси грешката! Грешката те намира. Но твори, защото ти наистина си добър.