Иконоборски сълзи

Зор за плач

Много гора, стига до хоризонта,

Върховете на дърветата на ръба сочат небето.

Щом има дървета, под тях е земята,

Очите ми виждат обаче водата.

 

Събират се двете в едно.

Влизам. Още вода. В пещерата

Знам. Сълзите там текат.

http://www.youtube.com/watch?v=gcfdH33NdZA

http://www.encyclomedia.com/video-scuba_caves.html

The Sukiyaki Song
I shall walk looking up
so my tears won't fall
remembering spring days
on this lonely night
=== === === ===
http://en.wikipedia.org/wiki/Halocline
:-)
Не се зори, за да плачеш.

Здравей, Хинки,

Сега, интересното е, че на The Sukiyaki Song научавам какъв бил превода от твоя коментар. А от японския знам само някои изрази - виж какво става човек като си последва вътрешния порив! Много съм доволна, че текста се оказва такъв.

Знаеш, то стихотворението говори за това, което обичам и то са както подводните пещери, така и нежността, с която се слива сърцето ми, когато слушам плача на човека, когото обичам. За интимността на солената вода, когато се смесва със сладка в дълбокото на подводни пещери, покрити от сладка вода, събрана в подножията на дънерите от дъждовните гори. И също за интимността на тишината в пещерата на сърцето, където беззвучно капят сълзите на състраданието.

Сълзите са бистри. Но и да ги викам, те не тръгват по желание. Колкото и да имаш нужда от утехата, която ги съпътства.

но гледах един афикански туземец, който каза:
Тишината е много мълчалив човек, който никога не говори.
:-)