Красива моята душа ще стене
Разкъсала последния оков -
На свободата - нека той ме вземе
Щом жребият му е така суров.

Среброто си неспирно разпилял,
Заръките си милостиво дал,
Той ме обича - безразсъден дял
В морето, украсено от корал.

Сълзите си мъжествени прикрил
Ми изповядва пак безкрайно мил
Съдбата ми как умно е решил.
Красив си, мили, ти си моят мил.

Нещастна съм без тебе, светлина.
Очите ми покапала зора.
И нежност и нападали листа.
Бисери, злато, самота.

Мирът ти предпочете пред войната
На Божиите стъпки във снега
На моята душа ти чистотата прозря.
Аз славя те във небесата!